GUID (Globally Unique Identifier) е 128-битов идентификатор, използван за уникално идентифициране на информация в компютърни системи. Той осигурява практически гарантирана уникалност, позволявайки проследяване и управление на данни в разпределени среди без риск от сблъсъци. GUID се използват широко в разработката на софтуер, бази данни, операционни системи и други области.
Основната цел на GUID е да осигурят глобалната уникалност на идентификаторите. За разлика от последователните номера или други локално управлявани схеми, GUID се генерират с помощта на алгоритми, които минимизират вероятността от сблъсъци, дори когато идентификаторите са създадени в различни системи или организации. Това е критично за сложни системи, където данните се движат между различни компоненти и сървъри.
Структурата на GUID се състои от няколко компонента, включително клеймо за време, уникален идентификатор на хост и произволни числа. Комбинацията от тези елементи осигурява висока степен на уникалност. GUID обикновено се представят като шестнадесетичен низ, разделен с тирета, например xxxxxxxx-xxxx-xxxx-xxxx-xxxxxxxxxxxx.
В базите данни GUID често се използват като първични ключове за таблици. Това избягва проблемите, свързани с комбинирането на данни от различни източници, където обичайните автоматично увеличаващи се идентификатори могат да се припокриват. GUID също се използват в операционни системи, например за идентифициране на COM компоненти в Windows.
Използването на GUID опростява системната интеграция и обмена на данни, като осигурява глобални уникални идентификатори. Това позволява на разработчиците да създават по-надеждни и мащабируеми приложения.